Интернационалнят език ИДО

Би било от голяма полза ,ако можеме да говорим с хора от други страни или да коренспондираме с тях,по същия начин по които говорим с хора от нашета собствена страна. Обаче бариерата на лингвистиката почти винаги го прави трудно или невъзможно.

Отговотът които много хора дават е: да учат английски! Ясно е че английският е най разпространеният език на света,но изисква много време и умение, за да се научи добре, и е доста далеч от понятието всеобщно говорим език.

Още повече за това че е език на определени държави, не е неутрален език.За тези които говорят английски , <<да научат английски>> може да бъде един атрактивен отговор, но за французите , например нещата са различни.

ООН има пет официални езика , и ЮНЕСКО има осем. Европеския съюз има приблизително толко, и разхожда големи суми за превод. Въпреки че английският и френският надделяват в ЕС , сега гермаците заевяват, немският да бъде по- използван.

Използването само на един национален език би предоставило много голями предимства, политически и културни на страната или страните, за които избраният език е техният. В последствие това решение много често е неприемливо за другите, въпреки че Всеобщната пощенска агенция все още използва френският за свои официален език.

Отговорът на тази ситуация е използването на един неутрален изкуствен език като Есперанто или Идо. Този език няма да измести натуралните езици (това би било вандалщина), ами ще бъде използван като улеснение между хора които по друг начин не ще може да води комуникация. По този начин можем да се срещнем с друг на средата на пътя , със малко или никакво предимство за нито едната от групите.

Избраният език но би трябвало да бъде много изкуствен. Речника трябва да се базира на съществуващи езици (някои от които имат много общти думи въпреки разликата в правопис и произнишение) Граматиката би трябвало да бъде възможно най опростена, без всички тези трудности на ударения и предлози които тежат на учещия национални езици.

Тази идея между много други вдъхновила бащата Шлеъер , изобретателя на Волапук й Др. Л.Заменхоф , изобретателя на Есперанто, чийто език остава като най известния от този стил в продължение на един век от както е изобретен. След продължителни години изпробване в практиката , са били въплатени няколко подобрения Например , Заменхоф направил няколко прилагателни неизбежно да съвпаднат в номер и случаи със съществителни които квалифицират по такъв начин че прелагателните имат четери възможни окончания. Реално няма нужда от това затруднение , както го доказват английския и унгарския, и както Заменхоф по късно допуснал. При все това по различни причини никаква промяна не била направена в правилата на Есперанто.

Било на базата на подобрения като това , което направило една група от учени и езиковеди да разработят Идо. Комитета включвал данският езиковед професор Отто Жесперсен и математикът и философ Професор Лоуес Цоутурат. Те взели най-доброто от есперантото и от друг изобретен, неотрален език, и разработили един език които е почти най лесния съществуващ, и в същото време най прецизният.

Друго подобрение било което същият Заменхоф бил отбелязал като много логично и подходящо. В Есперантото думите за хора или животни (думи като артист или лъв) трябвало да се отнася за мъжки род ,които в същото време са женски род повелителствани посредством една наставка. Алтернативата която Заменхоф предпочел по-късно,обаче за нещастие не внедрил, била да направи тези думи натурални (отнасящи се за двата рода), и да повели както женски така и мъжки род чрез подходящи наставки. Идо също има едно местоимение много подходящо както във финландския които означава Той/Тя, и може да бъде използвано тогава когато е маловажно или е незначително да бъде по-добре уточнено. Някои хора биха искали да съществува това местоимение на испански за да се избегне казването на Той/Тя.

В Идо ,обаче не и в Есперанто това и други подобрения са били приети, резултата е предпочетен от почти всички които са учили задълбочено тези два езика интернационални и полуизкуствени или диалекти които освен това са достатъчно общти включвайки вдъхновението на Шлеъер и по съществено на Заменхоф.

Достойно е за похвала в движението на Есперанто че, чрез своята неуморяваща вяра, са направили толкова, за да постигнат да бъде добре позната идеята за един неутрален интернационален език. Но, въпреки че , почти цял свят са чули да се говори за Есперанто, и е един език относително достатъчно лесен, неговите ударения на буквите и ненужни затруднения са отчуждили много хора които са се чуставали привлечени от идеята която представя. Идо функционира там където Есперанто греши.

Тези които са експериментирали Идо знаят колко е добре да могат да се концентрират в това което искат да кажат и да няма нужда да мислят в същото време как трябва да го кажат.

Всичко това върху теорията, но как функционира практиката? Интернационални срещи на хора които говорят Идо са чествани в няколко страни и са доказали че, идеята наистина действа и в практиката.

Има много публикации за или във връзка с Идо, включително речници и граматика за говорещите на няколко езика от шветски до японски. Включително има изненадващо количество от поезия на Идо, която включва една чудесна комическа история (Серчадо от Андрес Юсте). Има един малък свят които чака да бъде открит от някои които трябва да направи едно малко усилие което се изисква , за да разбере този изтъкнат език.

Използаването на езика е едно хоби , също разбира се е една форма за подпомагане на по-лесното разбиране на хората в света.